Възпитанието на детето от 0 до 3 години

photo: sunvalleykidsacademy.com

Вероятно познавате притеснителни хора, които се чувстват зле, когато трябва да вземат решение и обикновено отлагат до последно всяка крачка към промяната. Те може да не са щастливи в семейния си живот или в работата, която вършат, но нямат сили да променят нещо и покорно търпят, каквото им се случва. Ходят на работа, прибират се, хранят се, спят и поддържат една програма, която ако се обърка, моментално губят почва под краката си и изпадат в самосъжаление, депресия, драма някаква.

Има и друг вид хора – прекалено заядливи, избухливи, клечка кибрит, на момента лумне, изгори около себе си всичко и чак после може да се замисли, дали това е правилно или не. С такива хора също не е лесно да се живее, защото не може да им се угоди. Те са винаги в опозиция на всичко – протестират, сърдят се, стачкуват, членуват в разни организации против нещо. Тези хора, винаги създават проблеми, защото изпитват вътрешна необходимост да се борят срещу нещо, без значение какво.

Твърде покорните възрастни, както и вечно непокорните възрастни, в по-голямата си част, са от онази група „трудни” деца. Едните са отгледани от либерални родители, а другите от прекалено строги,  да не кажа тирани.

В ранното детство, родителят не бива да е твърде строг, но и не бива да изоставя родителската си роля и да допусне детето, да си прави каквото си иска.

Прекалено строгият родител, възпитава с твърда ръка – правила, с шамари, изисквания и натяквания. Прекалено либералният родител – оставя детето пред компютър/телевизор;телефон/ и се радва на тишината, за да си почива или върши други важни неща.

Ето пример за строг и либерален родител, и каква би била правилната реакция в случая:

Детето се тръшка, защото иска сладолед. Строгият родител, ще му издърпа ухото, ще нахока и ще приложи и наказание, за да няма бъдещи неприятни инциденти – като неприлично държание, невъзпитан рев, които да го излагат на улицата. Либералният родител, след първата сълза, веднага се втурва и купува сладолед, за да има тишина и спокойствие и да не се изложи пред хората, с невъзпитаното си отроче.

Добрия подход към детето, в случая е да се изслушат оплакванията му, да се изчака малко да му мине емоцията и когато спре да плаче, с много търпение и спокойствие да обясните, че това държание е неприемливо, че не се прави така и когато иска нещо, може да го получи, само ако мама има пари, ако детето е здраво и ако сезона позволява. И всичко това, без да ви притеснява, какво ще кажат хората – съседката, жената на опашката в магазина и т.н. Защото, в момента, в който помислите за другите хора, автоматично във връзката ви с детето, сте поставили трети човек, а така няма да успеете да изградите здрава връзка с малкото човече.

Детето е огледало на родителите – ако получи усмивка, дава усмивка, ако получи шамар и то раздава шамари. Необходимо е детето да има програма, да следва един ритъм в ежедневието, да знае, какво следва, това го кара, да се чувства сигурно, спокойно и обичано. И най-важното, не спирам да повтарям – детето има нужда от любов, търпение и време.

автор Диляна Иванова

This entry was posted in Бебе, Диляна Иванова, Майчинство and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Коментар