Детето на 2 години и 5 месеца

Преди тичах за здраве, да поддържам форма и да се изфукам с новите маратонки. Сега тичам, за да стигна детето, но не мога вече да я стигна. Понякога и падам. Разгъвам едни плонжове по детските площадки, общински стадиони и всякакъв вид стълби – държавни и частни. Често се случва и публика да ми ръкопляска – много добре технически съм падала.
Аз играя шах. Баща и играе билярд. Детето обаче, не е по-бавните спортове и на есен влиза в местния отбор по лека атлетика за бебета.
Ще има и споретен екип. Показвам и го, а тя ме поглежда и казва:
-Мамо, искам рокля.
Така си е свикнала да тича с рокля, фльонги, чанта и очила, диадема, може и гривнички. Аксесоарите не и пречат на тичането, даже на моменти спира да пооправи някоя фибичка и да види дали я снимам, дали наближавам, подканя ме, дава ми кураж да продължавам и пак на бегом.
В началото когато казвах, че трябва да я запишем на някакъв спорт, баща и се смееше и коментираше, че съм силно амбициозна майка. Мнението му се промени постепенно, след серия от шпагати, финтове, бърз старт, къс старт и т.н. мирищещи на волтарен истории, в посока абмициозен баща – от дуждо, отиде на таекуондо, после на карате, лека атлетика, сега е просто дай ми вода, виж дали имам опок и няма да ми говориш за разходки в следващите две години и половина.
Подобна история преживяха и моите родители, които я виждат по-рядко, но всеки път много бягащо и запомнящо се. И са единодушни, че така бързо и дълбоко, не са спали, през целия си живот. Докато в седем сутринта щерката не започне да скача отгоре им и да ги подканя за игри и нови гонитби.
Сега и двамата с мъж сме като след неуспешен десант на десета девизия – превръзки, мазила и четем в интернет за шест домашни лека за разтежение на сухожилия. Пък ако взема да ви разказвам, как играе баскетбол и кара колело, изобщо няма да ви направи впечатление, че се люлее сама на люлката по диагонал и като се засили много силно се хваща за страничния спълб и както си е на люлката барабар със синджирите и целия арсенал от фльонги, мини маус и биг маус, може и някоя мечка или агне в допълнение, и се катери по-нагоре и по-нагоре. Ей така и аз не бих ви повярвала ако ми го разкажете и затова все снимам и правя видеа, за да имам доказателствен материал. Не е за Хорейшо, ама не ми е хубаво, като ме гледат с насмешка, тая пък как си измисля…
Така един ден ми увисна ръката във въздуха. Люлея аз, но няма какво…люлката с детето се катерят.
А най-забавно е вечер, когато иска моя телефон. Гледа си видеата и снимките и се се кефи и се радва и се смее – сама на себе си. Като заспи най-сетне решавам, че от следващият ден съм на фитнес, защото тя тича, ама трябва и някой да я настига, но и за да имам силички после и да наготвя и да напазарувам и да играя с пластелин и да рисувам, да пея, да танцувам и още стонина такива забавни действия. И от мен да знаеете, ако си пеете Джони Джони уес папа, докато вадите прането от сушилнята спешно се нуждаете от ваканция.
Така и така пиша, ще взема да драсна два реда на летния Дядо Коледа, който по мои изчисления се намира на Хаваите или Акапулко.
пп. Ако това го чете моя мъж, да знае, че Дядото с подаръците е забелязан и на Миконос, Парос и Лефкада.
пп.1. Ако това го четат родителите ми, да знаят, че спешно са включени в програмата беиби ситер. Да си подготвят пижами, чехли, екип и спортни обувки и да чакат допълнителни инструкции.

Да, припомня, че в отглеждането на детето не се е включил никой друг, освен мен и понякога съпругът ми. Използвам методите на Мария Монтесори, Глен Доман и Лазарев. На този етап Ирини-София говори и разбира три езика – гръцки, български и английски. Кара колело и се люлее сама на люлката. Използва гърне и помага в домакинството под формата на игра.

Автор и мама: Диляна Иванова

This entry was posted in Бебе, Диляна Иванова, Майчинство and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Коментар