Жива вода

Диляна Иванова (amore)


кречетало дървено затвори

празничния ден

познати мисли пак завръщат се

а ние сме като едва светещи

искри в мръкналата пепел

жарки въглени горят телата

пронизват жива плът

златни жътварки през деня

вечер бели нестинарки

песен нареждат

за хубава мома с бели менци

край граден мост

дори димът във стари одежди

не сменя цвета и извивките

разбърквам жарта с ръжена

унасям се от домашното пукане

на дърва в камината

а от разтопената борова смола

извира младолика  песен

…малка мома в гора ходила

в гора ходила за бистра водица…

сред див нестинарски танц

танц с бели кърпи на главата

бяло платно в реката

червени пояси препасали

очи притворили вежди навъсили

в балканджийска стъпка хороводна

боси огнени икони

бягат в ритуална ръченица

а от огнището лек пламък

излиза и бяга по нощния таван

осветява всички ъгли

ръси жива вода, светена вода

против уроки


2004-09-07

Първа публикация на стихотворението е в сайта “Буквите”

This entry was posted in Диляна Иванова, Поезия and tagged . Bookmark the permalink.

Коментар