Гърция кърпи бюджета с активи на църквата

Гръцкият архиепископ Йеронимос II

Гръцкият архиепископ Йеронимос II изразил готовност да лиши църквата от част от материалните й блага, за да се спаси държавата. Снимка БГНЕС

Ципрас може да бръкне в пълното с мед гърне на заможната институция

Гръцкият премиер Алексис Ципрас започва „диалог“ с православната църква за евентуално ползване на имотите й в опит да се намалят дълговете на Атина, пише в.”Новинар”. Министър-председателят на южната ни съседка благодари “от сърце” на архиепископ Йеронимос II,

който по-рано изрази готовност да помогне на правителството да погасява набъбващите задължения на страната към чуждестранните кредитори.

В частност по Великден духовният глава предложи да предостави за строителство парцели, собственост на водената от него институция, които да бъдат застроени с участието на държавата. В подкрепа на бюджета според идеята му могат да се използват приходите от тези имоти.

Православната църква е мощна институция в Гърция и притежава повече земя от всички други с изключение на държавата. Точната стойност на активите й, които включват земя, имоти, артефакти, приходи от търговски дейности и акции в държавни фирми, не е известна, но според експерти над 500-те манастира, близо 8000-те параклиса, 130 000 хектара земя и 1,5% дял в гръцката централна банка струват между 7 и 15 милиарда евро.

Гръцките власти са изправени пред два важни крайни срока – до 24 април те трябва да постигнат споразумение с ЕС по отпускането на поредния транш спасителна помощ на стойност 7,2 милиарда евро. В началото на май пък страната трябва да изплати огромен пакет от задълженията си към МВФ, а през юни предстои плащане на част от дълга, отпуснат от третия международен кредитор – Европейската централна банка.

Атина отрече информациите, че е поискала срокът за погасяване на задълженията към МВФ да бъде удължен, но шефът на МВФ Кристин Лагард даде да се разбере, че въпросът е повдиган, а искането на гръцките власти е било отхвърлено.

Освен това тя посъветвала политиците в Атина да се съсредоточат върху “скучната” техническа работа по планиране на реформите в икономиката, а не да разчитат на шумно политическо споразумение. Като области, в които трябвало да съсредоточат усилията си, Лагард посочила пенсионната система, събирането на данъци и отварянето на пазарите на стоки и услуги.

This entry was posted in Гърция and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *