Диляна Иванова: Гърците смятат, че тъй лошо не са живели и при Хунтата

Диляна Иванова: Гърците смятат, че тъй лошо не са живели и при Хунтата– Диляна, разкажи малко за себе си – къде си родена, къде си учила…
– Родена съм в Русе. Учих в СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“. Имах хубаво детство, много игри и, разбира се, много учене. Родителите ми са обикновени хора, много трудолюбиви. Научиха ме, че няма невъзможни неща и когато силно искаш нещо, може да го постигнеш, но трябва работа, със скръстени ръце не става… Покойната ми баба имаше златен медал от състезание по бране на памук. Нейния съвет никога няма да забравя: „Каквото и да правиш, го прави, за да си най-добрата. Ако няма да си първа, по-добре не се захващай“. Другата ми баба не ми четеше приказки, а Яворов и Вазов. Баща ми е човек на приключенията, пътуванията, владее няколко езика и вечно беше някъде в чужбина, тъй като работеше в някогашния „Тексим“. До мен беше майка ми, която обичаше да танцува, да пее, да пише. Тя работеше близо 30 години в Община Русе, а в неделите – в Обредния дом на бракосъчетанията. Едно време излезе един каталог на Русе и в него бяха снимали мама, бях страшно горда!..
– Как и защо се озова в Гърция?
– Като дойде демократичното време, трудностите започнаха. Работех известно време държавна работа, после имах и свой бизнес, но ситуацията в страната стана твърде сложна. Като прибавим и факта, че има толкова интересни неща по света, за мен ставаше все по-трудно да остана в България. Исках да емигрирам още на 19 г. в Канада. От малка слушам разказите на баба ми за един човек от нейното село, който е богат и живее в Канада. Когато завърших университета, разполагах с 50 долара подарък от Канада и бях готова да превзема света. Ходих на интервю с адвокат и ме одобриха, но трябваше да се платят 5000 долара. Отложих емиграцията за известно време, но след 6 години вече бях в Гърция.
– Откога работиш в твоята медия?
– Във вестник „Български новини“ работя от 2010 г. През октомври публикуваха първия ми материал. Изданието е насочено към живота на българите зад граница – правни консултации, интервюта, репортажи, опитваме се да сме максимално полезни в трудния емигрантски живот.
– Ти конкретно какво правиш?
– Всяка седмица подготвям интервю и статия, също и новини. Пиша и за електронното издание на вестника, където пускаме „спешните“ новини.
– Кои са най-впечатляващите истории от срещите ти?
– Всяка седмица представям различен гост на рубриката, която водя – „Българи в чужбина“. Това са различни истории и съдби. Съпреживявам с хората болката в живота им и когато те плачат, ми се случва и аз да се разплача. Та съм имала и много сълзливи интервюта, но съм имала и ужасно кратки. Един бивш военен ми отговаряше с „Да“ и „Не“, а интервюто трябва да е на цяла страница. Обикновено хората изобщо не се радват, че не са в България. Те се сърдят на управниците, на политиците, на кмета, на директора, дори на Бог. Трудно е да пишеш за разделени семейства. За майка, оставила детето си на 9 г., и като се върнала, детето вече е станало мъж. Докато е гледала чужди деца, е изпуснала най-хубавите години на своето. Често и семействата се разделят, разпадат се бракове, децата тръгват по лоши пътища, но има и други, майки и бащи носят снимки, показват, хвалят се и много страдат, че са разделени.
– Как живеят българите в Гърция?
– Българите живеят добре. По принцип българинът идва „за малко“ в Гърция и затова научава не повече от стотина гръцки думи. В Атина има и български магазини, български заведения, български фризьорски салони, изобщо български места. Те обаче са в един неприветлив район на столицата – в центъра. Там е пълно и с хора от други националности, доста е пренаселено и престъпността е висока, но пък наемите са ниски. В този район се заселват българи, които работят на „външна“ работа (имат работно време и вечер са си у дома). Обаче мнозинството живеят „вътре“ в нечия гръцка къща. Там 24 часа в денонощието са на разположение, особено ако се грижат за болен човек или дете. Това са главно жени, нямат българска телевизия, често работят и без почивен ден. Там натоварването е страшно. С тях са и най-трудните интервюта. Преди няколко месеца писах за жена, която беше скочила от Акропола, слава богу оцеля. Липсата на социален контакт и работа 2 години без почивен ден я бяха докарали до ръба…
– Срещаш ли се с русенци там?
– Не, нямам контакт с други хора от Русе, но имам приятели от Пловдив, София, Варна. Когато си далеч от Родината, всичко е едно – България. Тук няма значение кой откъде е, важното е, че знае къде е Балканът, Черно море и кой е Левски, другото са подробности…
– Какъв е животът в Гърция в момента?
– Кризата е най-голямата, която Гърция е виждала от времето на войната. По-възрастните гърци споделят, че дори по време на Хунтата не се е живяло така зле. Те не знаят какво е нямане, купонна система. Не могат да си представят какво е да се ограничиш в покупките, почивките. Единственото, което правят, е да карат по-малките си и икономични коли, а по-големите и мощните държат в гаража. Вече не държат климатиците 24 часа включени. Независимо от високите данъци и орязването на заплатите, гърците продължават да живеят добре. Сега вече Атина е полупразна. Много хора са заминали на вилите си и няма толкова движение. Непрекъснатото присъствие на Гърция в новините по света предизвика невиждан туристически интерес. Според австрийските туристически фирми, на практика всеки осми австриец ще посети Гърция това лято. Лятото е време, в което никой не мисли за икономии и най-зле се чувства министър Кириякос Мицотакис, който трябва да съкрати 2000 души, но в същото време от европейски фондове осигуряват средства, така че в частния сектор се отварят работни места. От кризата пострада най-много частният сектор, но по последни данни вече се отбелязва растеж, така че  Гърция постепенно излиза от черния епизод.
– Въпреки кризата, малко са българите, които сега се връщат. Според теб – защо?
– Защото сега може и да нямат работа всеки ден или тези, които са на „вътрешна“ работа, да са с намалена заплата, но все пак имат доход, който в България при никакво положение не биха си осигурили. Хората обаче искат да се върнат и ще се върнат. За жалост и в България положението не е розово, докато за Гърция има светлина в тунела и тя след 3-4 години криза е на път да се оправи, докато при нас кризата не е нещо, което си отива, тя е начин на живот.
– Каква е разликата в нагласите на българите и гърците?
– Много сме различни. Гърците не остаряват. Тук хората порастват. Никой никога не казва, че е стар, старица, остарял. Нямат комплекс на тема възраст. Те се женят след 35 г. Пътували са, поживели са си. Въпросът е в манталитета. Тук семейството и църквата са много силни. Семействата не се разделят така лесно. Гъркинята не отива на гурбет, както българката. Често българките обиждат гъркините, че били мързеливи, а цялата работа е в думата „заврян зет“. Тук мъжът след сватбата отива да живее в дома на булката или заедно с родителите й. За мъжа в Гърция е достатъчно да има „една добра работа“, жената осигурява дома, обзавеждането, всичко е от нея и така нейната част от семейния живот е осигурена. Не че гъркинята не е еманципирана, а просто си има дом и не й се налага да работи, освен ако е от бедно /относително!/ семейство и трябва да работи, за да си плати за сватбата и поне обзавеждане на новия дом.
Едно такова общество със силна църква и голямо уважение към майката в дома няма как да си прилича с нашето. Гърците освен че са силно вярващи, имат железни традиции. Тук децата не се кръщават на фолк звезди или с нехристиянски имена. Първото бебе се кръщава на свекър или свекърва, после на тъст и тъща и т.н. Кръстникът в Гърция има огромна роля. Разлики има и в кухнята, макар кюфте да е кюфте и мусаката да има същото име, те готвят по различен начин, слагат канела и риган, не са почитатели на супите.
– А как се отнасят към българите?
– Както ние не знаем нищо за тях, така и те не знаят почти нищо за нас. Често се случва да питат: „Имате ли телевизор, тролей, кола, море…“ Напоследък се интересуват от България, още повече че заради гръцката криза много фирми се изнесоха към нас. Всъщност зависи от хората. На Коледа бях поканена в едно семейство и всички членове на семейството бяха ходили в България, а една от сестрите на домакинята е работила в Брюксел, другата й сестра е била учителка и те ме питаха за картините на Майстора, за това как Вежди Рашидов се справя като министър, как се развива икономиката. Бяха ходили до Рилския манастир, на почивка във Варна. В богатата им колекция с етномузика от цял свят имаше и диск на „Мистерията на българските гласове“. За съжаление в криминалните новини не минава седмица без българска „изява“. Наскоро заловиха българин убиец на две възрастни жени, друг опитал да изнасили учителка на остров Парос…
– Какво ти прави впечатление, когато се връщаш?
– В България се връщам всяка година, поне до София за 2-3 дни се налага да отида по работа, но и до Русе отскачам. Хареса ми, че се работят пътищата, всичко беше чисто. Не съм виждала толкова чисти улиците в България. За съжаление обаче е тъжно и сиво. Те планините високи, небето най-синьо, всичко най-любимо е тук, но хората са тъжни, няма работа, няма го хубавия живот, за който сме чували, и всъщност е парадокс как с Гърция ни дели една граница, а сме толкова различни по характер и битие. Търпението на българина е пословично, но за съжаление недоволството му е насочено навън. Не е дошъл точният освободител, не е назначен точният ръководител, не е избран точният министър-председател. А всъщност за това, което имаш, и там, където си, си отговорен само и единствено ти самият. Не можем все да търсим виновник за проблемите ни вън от нас. Като се върна в България и поговоря с хората, се сещам за онзи виц, в който жената всяка сутрин, поглеждайки от прозореца на кухнята, хули съседката, че не си е изпрала прането добре, че не е измила терасата, не е окъпала децата. Един ден влиза в кухнята и ахва: „Ай, съседката измила всичко!“. А съпругът й се покашлял зад нея и казал: „Станах по-рано и измих нашите прозорци“.  Та и ние така. Кой ни е виновен, че не е подредено, не е почистено и няма работа? Гледаме другите, но сме на светлинни години от тях. Едно време протестираха недоволните с припрения лозунг: „Или се променяте и уреждате държавата, или си тръгвам!“. И понеже нито се уреди, нито се подреди, си събраха багажа и заминаха. Сега протестират онези, които са недоволни, че останаха… Исландците си написаха нова конституция във Фейсбук, изгониха богатите олигарси – и се измъкнаха от кризата. А българинът живее като в книгата на Стивън Кинг „Голямата разходка“, която няма край…
– Какво ти липсва най-много?
– Липсва ми езикът. Това да си говориш с някой свободно и леко, без да се замисляш как ще преведеш това или онова. Не мога да свикна, че като пусна радиото, не говорят на български. Не мога да свикна и със спокойствието на гърците. Тук като че времето е спряло. Там на центъра една шепа недоволни протестират, но за 5-милионна Атина това е без значение. За цялото им пословично спокойствие допринася и жегата, морският бриз. Като стане много топло, всички са на плажа под дебели сенки, пият лимонада и слушат музика, пеят, танцуват. Но и друго – тук свикнах с това, че гърците не плащат за торбичка, тоалетна, кърпичка, салфетка. В България всяко нещо си има цена, а тук на първо място е подаръкът. Като седнеш в кафене, първо ти носят чаша вода – да си пийнеш, да се отпуснеш, да поговорите нещо хубаво със сервитьора, пък после поръчай. И поръчват, а търговецът е винаги на печалба.

Интервю за в.”Утро”. Прочетете цялата статия тук: http://utroruse.com/article/12681/#ixzz36hmeG5xe

 

This entry was posted in Диляна Иванова and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *