Крадците на име, същите като крадците на тухли

Author 680 x 300Искам да ви разкажа, една немного стара история. Преди години, баща ми реши, да ми покаже новата си покупка. Качихме се в спортното му BMW и потеглихме в неизвестна за мен посока. По пътя, започна да ми обяснява, как е купил една изоставена постройка, която е била селскостопанско помещение, за отглеждане на животни. Чудех се за какво му е такова нещо, а той настояваше, че му трябва материала, за да изгради нещо друго. Накара ме да смятам квадрати земя, стени, колко цимент и тухли са нужни и т.н. Понеже бях добра по математика, веднага начертах план в движение, назначих персонал, купувах, продавах и тъкмо взех да отчитам печалба и колата спря.

Поглеждам баща си, а той се оглежда ту на дясно, ту на ляво. Попитах го дали сме пристигнали, а той отговори:

– Шттт…тук накъде е – и продължи на бавна скорост към въпросния селскостопански обект.

– Татко, нали знаеш къде е постройката? – не се стърпях и запитах аз.

– Разбира се, че знам, нали я купих и документи подписах – и смъкна прозореца, за да гледа по-добре. И аз се заоглеждах, но в радиус на километър на равното като тепсия поле не се виждаше никаква постройка. Най-накрая слязохме и започнахме да вървим. Изведнъж баща ми забърза крачка и спря на няколко метра от мен. Тупна с крак по земята и викна:

-Тук беше! Ето има следи от зидове – и сложи ръце на главата си. Поглеждайки към няколкото купчинки, натрошени тухли му казах:

– Тези тухли няма да стигнат за постройката, която искаш да строиш. Трябва да купиш още!

– Не са само тези, има още много – троснато отговори баща ми и тръгна в кръг около зидовете, разширявайки диаметъра постепенно. Седнах в колата да го чакам и по едно време чух викове:

– Недей така бате! Аз не крада! Аз само да ти помогна. То много мат’реал, как ще го носиш сам – тича и пищи един дрипав циганин, а зачервеният ми родител след него и добре че не го стигна.

Оказа се, че въпросният дрипльо през нощта е организирал родата и са изнесли целия градеж на около километър зад горичката, където им е бивакът. Там имали намерение да складират тухлите, докато дойдел баща ми или поне така представяше положението пред нас. В това време пристигна и камиона, който татко по-рано поръчал, за да започне извозването на тухлите, а дрипльото продължаваше да хленчи:

– Не ме наказвай бате, не ме карай в милицията. Семейство имам, деца храня, какво ще правят без мене?! – и го галеше по ръкава на ризата. Баща ми, само и само да се отърве от него, му каза, че нищо няма да му направи и да си ходи по живо по здраво, но да внимава да не му се препречи за втори път. Тръгна дрипльото да си ходи, но изведнъж спря и попита:

– Как се казваш? Ти добър човек, бате! Да ти почитам името и да науча децата, че има добри хора!

Баща ми се замисли дали да му се представи, но после реши, че няма никаква опасност и му каза. Дрипльото се поклони и продължи:

– Огън име! Велико име! Да те почитат всички хора!

От тогава не сме засичали нашият „работен“ герой. През годините често си спомнях за неговите думи. За името. Това име нося и аз. Огън име. Не може да се изтрие от паметта на хората. Няма и нужда да го повтарям, защото един път чуеш ли го, запомняш ме завинаги.

Слава богу с тухли в живота си не съм се занимавала. Избрах буквите. Видяха ми се по-леки, но съм сгрешила. Думите тежат и болят, разтъжават и засмиват, но и лесно могат да бъдат откраднати. Та и аз като баща ми от време на време плахо се оглеждам, в коя гора, река или планина са скрили името ми и защото липсва в края на текста, написан от мен.

Харесвам си името. Носи много сила и история. Днес, има само двама души в цялата страна с това име. А текстовете, под които съм го написала са като подпечатани и имат някакъв личен смисъл. Закодирам в текста нещо свое, което при нужда мога само аз да обясня.

Има човешки закони, много по-големи и силни от онези, които действат в съдебните зали. За тях рано или късно отговаряме. А дотогава следвай моето име…Ще ме намериш, лесно е, аз съм само на две изречения разстояние.

Автор: Диляна Иванова

This entry was posted in Разкази and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *