Един велик писател беше казал: “Не се надявам, не съжалявам. Аз съм свободен.” Това с пълна сила може да се отнесе към онези смътни времена на България, когато родолюбието е било скъпоценност трудна за задържане, така както водата в пустинната жега. Но има особен вид човеци, в които гори пламъка на свободата и които са направили всичко за да я има тази България.

не ми кради мислите сега, остави ме на мира
довечера ще бъдеш мой, довечера ще бъда твоя
сега, само избърши капчиците пот от надвеждието
и не събаряй чиниите на пода черен

Днес не ми се пише за него.
Не искам да пиша и за себе си.
Този стих няма на никого да посветя,
Ще го оставя самичък, като хубав спомен.

светулките осветиха с ярка светлина
щуреца пристигна с групата си. купона започна.

Толкова изведнъж. Разбрах.
Внезапно преживях и осъзнах.
Камшичен удар през лицето.
Разбрах. Вече всичко разбрах,