Един велик писател беше казал: “Не се надявам, не съжалявам. Аз съм свободен.” Това с пълна сила може да се отнесе към онези смътни времена на България, когато родолюбието е било скъпоценност трудна за задържане, така както водата в пустинната жега. Но има особен вид човеци, в които гори пламъка на свободата и които са направили всичко за да я има тази България.

не ми кради мислите сега, остави ме на мира
довечера ще бъдеш мой, довечера ще бъда твоя
сега, само избърши капчиците пот от надвеждието
и не събаряй чиниите на пода черен

Днес не ми се пише за него.
Не искам да пиша и за себе си.
Този стих няма на никого да посветя,
Ще го оставя самичък, като хубав спомен.

светулките осветиха с ярка светлина
щуреца пристигна с групата си. купона започна.

Толкова изведнъж. Разбрах.
Внезапно преживях и осъзнах.
Камшичен удар през лицето.
Разбрах. Вече всичко разбрах,

когато казваш ми добрите думи
когато гледаш ме с любов и нежност
когато откривам с теб света красив
когато опознахме се, аз теб а ти мен

летящи пера почиват на нощни покриви
и без да знам защо ставаме луди
уморено присядам, горещо прониквам
в полуделите мечтания на ангелския ден

Отново вода, отново много мостове, но този път ще ви поканя в Стокхолм. Градът свързващ езеро Меларен с Балтийско море се е разраснал толкова до толкова много, та обхваща 14 острова и с пълна сила заслужава да го наричат Северната Венеция.
Навсякъде всичко е много русо, синеоко и с интерес разглежда екзотичното ти излъчване. Почти [...]

Моите пътешествия продължават. Дойде ред да ви опиша красотата на един от моите градове – фаворити, родното място на светите братя Кирил и Методий, на българският писател Атанас Далчев, както и на любимеца на турският народ – Кемал Ататюрк.

a mattina caro mio
много e малък екрана на телефона
не може да покаже цялата страст с която
ми пишеш любовни смс-и