не ми кради мислите сега, остави ме на мира
довечера ще бъдеш мой, довечера ще бъда твоя
сега, само избърши капчиците пот от надвеждието
и не събаряй чиниите на пода черен

Днес не ми се пише за него.
Не искам да пиша и за себе си.
Този стих няма на никого да посветя,
Ще го оставя самичък, като хубав спомен.

светулките осветиха с ярка светлина
щуреца пристигна с групата си. купона започна.

Толкова изведнъж. Разбрах.
Внезапно преживях и осъзнах.
Камшичен удар през лицето.
Разбрах. Вече всичко разбрах,

когато казваш ми добрите думи
когато гледаш ме с любов и нежност
когато откривам с теб света красив
когато опознахме се, аз теб а ти мен

летящи пера почиват на нощни покриви
и без да знам защо ставаме луди
уморено присядам, горещо прониквам
в полуделите мечтания на ангелския ден

a mattina caro mio
много e малък екрана на телефона
не може да покаже цялата страст с която
ми пишеш любовни смс-и

студен мрак
тръпна
кристални пръсти по вените
няма кръв
бях щастлива

Извини ме че мисля за теб непрестанно
Може би по навик

Никой няма да знае колко копчета има ризата ти,
защото аз ги скъсах със зъби.
За да не може друга женска ръка да вижда,
сърцето ти изпълнено с музика.