Червен

Крепостта

Беше хубава утрин. Събрахме се, леко недоспали, купонясвали от предишната нощ. След чаша кафе потеглихме, за древната крепост Червен, която отстои на 30-сет километра южно от Русе. Идеята е разходка с цел опознаване, сплотяване и доверие в между хората в екипа или накратко казано teambilding.


Тръгнахме с автомобил по пътя за гр.Бяла и хванахме отбивката за с. Червен.  Пред нас се откри Лома. Реката протича през източната половина на Дунавската равнина и заедно с притоците си образува дълбоко врязана долина със стръмнини, скалисти брегове и много извивки и от време на време се разлива и пораждайки големи наводнения. Последното беше през 2005г. Хората от селцата по поречието, още с ужас
си спомнят грохота на водата. И наистина гледката е величествена и някак страховита.
Силният вятър не ни позволи дълго време да съзерцаваме пейзажа и бързо се насочихме към самата крепост. В подножието й, има организатор – екскурзовод, който предлага своите услуги на разказвач. Плащаме входната такса от 4лв. И лека полека, започваме да се изкачваме по каменните стъпала. По тези същите стъпала някога са се изкачвали Георги Раковски, Феликс Каниц, Константин Иречек и редица учени пътешественици, които като нас са намерили един отдавна запуснат и изцяло разрушен град, за който се носят легенди и до днес.
Докато се изкачваме неусетно навлизаме в едно отдавна забравено време. На мекия климат, плодородната земя и удобните места за заселване в долината не са устояли редица художници. А интерес за първи път са проявили траките, които през края на XII- VI в.  пр.н.е. са създали тук свое селище през ранната желязна епоха. След това римското нашествие, естественото развитие на селището се променя, а след няколко века тук се нанасят славяните, докато византийският император Юстиниан I не започва сериозна строителна дейност и създава една добре укрепена крепост, с високи на места до пет метра стени изградени от големи каменни блокове. С течение на годините Червен се превръща във важен икономически център, развиват се занаятите и търговията. Следвайки хода на събитията крепостта се налага като един
от най – големите административни, военни, културни, църковни и търговско – занаятчийски центрове на Втората българска държава. Загадка е произходът на името Червен, но със сигурност думата е със славянски корен. Споменава се в редица документи като в апокрифното „Сказание на пророк Исай”. Според това писание градът е основан от Петър Делян заедно с Щип и Несебър.


Разглеждахме бойната кула, феодалният замък, стопанските сгради и отправихме поглед до скалния манастир „Кошута”, но нямаше желаещи да се катерят до там.
И заредени с толкова много впечатления, се насочихме към западната крепостна стена, за да се спуснем по една стръмна пътека към цивилизацията.


Подкрепата, чашката с вода за този, който е жаден, както и поддържането на някоя девойка, чийто токове не издържат на големия наклон, свършиха своето и целта на това пътешествие беше изпълнена успешно. Това така модерно име за разходка и сплотяване на екипа от хора, с които всекидневно решаваме текущите задачи, ще покаже резултат… искрено се надявам…


Изморени, с обветрени лица и широки усмивки се отдалечавахме бавно от време на битки, създаване на книжнина, вяра, която е спасила душите ни като народ, към ежедневието. Отново на магистралния път в бързина, скорост и музика, навлязохме през най – старата търговска улица в България към центъра на Русе, но това е друга история. Това е моят град, моят дом и тук страшно ми харесва… може би ще ви разкажа, следващият път.

Автор: Диляна Иванова

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *