my CV

 Кратката автобиография е наистина кратка
  Не съм се била и нямам насинено око, поне от месец. Не пия   бира(вече), от както помислих кучето на съседите за дракон който иска да ми вземе обувките.
  За няколко години влязох в ролята на инженер, но след  няколко токови удара, разбрах, че това не е работа за мен,   и избрах привидно по – спокойното общуване в интернет.
  Сега се чудя на себе си, как си дадох съня и времето за да  дремя пред монитора и да чета пуберски изказвания.
  Модерирам и администирарам няколко форума.
  Отнемай къде и на театър ходя. В събота изминах 350км. за да  гледам „Шокова терапия” в Сатиричен театър Алеко  Константинов. Умрях си от смях и се шокирах тотално.
  Бих повторила, но този път може да се радвам на Бланш от  „Трамвай желание”. Нона играе добре, но и пее страхотно.  Ако не вярвате пуснете си „Дъждовен блус” от новият й  албум.
  Днес се зарадвах, че може и „Хъшове” на Сашо Морфов да видя,  като Коледен подарък ще го приема. Е, да ама не. Оказа се,  че малкото ми градче, си има голяма община. Изкупили са  билетите и само покани на свои хора раздават.
  Аз се чувствам дискредитирана. Провинция! Тук друго освен да  се влюбиш няма какво да ти се случи, както се пее в една  песен… Всъщност и на театър може да се отиде, но не и на  този който ти се иска.
  Ако желаете още някакви подробности, ще ви ги предоставя с
  удоволствие. Макар, да се съмнявам, че ще повторите  четенето на мой текст.
 
  С уважение все още Аз.
  Подпис…не се чете
 
Диляна Иванова - Аморе
 Вторник, 2006, Декември 12 02:51:03 GMT+02:00

Ето как аз кандидатствам за работа. Малко различно от общо приетите CV, но това показва моята различност. И благодаря на редактора на списание “359″ - Веселин Василев, за дадения шанс. Неговия кратък отговор беше: “Не съм чел по – интересно CV” и предложи да работя в неговия екип.