Моята автобиография

Кратката автобиография е наистина кратка.
Не съм се била и нямам насинено око, поне от месец. Не пия  бира (вече), от както помислих кучето на съседите за дракон, който иска да ми вземе обувките.

За няколко години влязох в ролята на инженер, но след  няколко токови удара, разбрах, че това не е работа за мен,   и избрах привидно по – спокойното общуване в интернет.

Сега се чудя на себе си, как си дадох съня и времето, за да  дремя пред монитора и да чета пуберски изказвания.

Модерирам и администрирам няколко форума.

Отнемай къде и на театър ходя. В събота изминах 350км. за да  гледам „Шокова терапия” в Сатиричен театър Алеко  Константинов. Умрях си от смях и се шокирах тотално.
Бих повторила, но този път може да се радвам на Бланш от „Трамвай желание”. Нона играе добре, но и пее страхотно.  Ако не вярвате пуснете си „Дъждовен блус” от новият й  албум.
Днес се зарадвах, че може и „Хъшове” на Сашо Морфов да видя като Коледен подарък ще го приема. Е, да, ама не. Оказа се, че малкото ми градче, си има голяма община. Изкупили са  билетите и само покани на свои хора раздават.

Аз се чувствам дискредитирана. Провинция! Тук друго освен да се влюбиш няма какво да ти се случи, както се пее в една  песен… Всъщност и на театър може да се отиде, но не и на  този, който ти се иска.
Ако желаете още някакви подробности, ще ви ги предоставя с удоволствие.

С уважение все още Аз.
Подпис…не се чете

Диляна Иванова – Аморе
Вторник, 2006, Декември 12 02:51:03 GMT+02:00

Ето как аз кандидатствам за работа. Малко различно от общо приетите CV, но това показва моята различност. И благодаря на редактора на списание  “359″ – Веселин Василев, за дадения шанс. Неговия кратък отговор беше: “Не съм чел по – интересно CV” и предложи да работя в неговия екип.

This entry was posted in Литература and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *