Метода “Градинката”

 цветето                                 

Увод
Той е с теб, но плюс теб в телефона му има още 20 като теб.
Той звъни на теб, но и звъни на тях.
Той ти пише смс, но пише и на тях.
Когато говориш с него се чувстваш обгрижена, влюбена, обичана, но същото се случва и с другите двайсет.

ti amoЧаст 1
Когато ти му омръзнеш, те сменя на мига. Отсъствието на едно цвете от градинката, не поражда тревоги, веднага бива попълнен списъка с поредното самотно цветенце и то без да иска става част от “градинката”.
В случай, че някое “цветенце” се окаже по – умно и започне да задава въпроси, да се чуди какво става, защо телефона който преди непрекъснато беше включен сега по – рядко е на линия. Защо човека изчезва за уикенда, защо заминава по работа в друга държава, защо се губи и изведнъж се появява, тогава започват неприятностите.
Това умно цветенце издирва другите цветенца и в “градинка” избухва революция, с кодовото име “Оранжерия”.
Доста често жените си приличат по визия, или имат имена на цветя или са родени на една дата. В такъв случай, той – за кратко “градинаря”, бива класифициран, като: “ колекционер”.
Ако жените са избирани на случаен принцип, то трудно биха били контролирани. Ето защо ако си приличат, те донякъде ще реагират еднакво, ще бъдат по – лесно манипулирани и движението на откъсване и премахване на някое “цвете”, ще бъде направено със заучена фраза, действие и без трепване на окото, защото това вече се е случвало многократно.

vespaЧаст 2
Как се случва разкриването на “градинаря”?
В “градинката”, минава пчела. Съобщава, че е бил видян някъде с някоя.
Подозрението в душата на “Цветето” – фаворит за деня придобива невиждани размери. Докато “градинаря” спи, тя вижда не дисплея на телефона 100 неприети повиквания от един номер, на следващата вечер неприетите повиквания от този номер са 120, на по – следващата вечер пак 100 и “цветето”, не успява да устои на изкушението да погледне, чие име така подозрително се е намърдало в телефона на любимия. Виждайки мъжко име, решава, че това е някой приятел който го търси спешно и има нужда от помощ. Обаче реакцията на “градинаря”, е повече от смущаваща. Той поклаща глава и с едно бутонче изтрива повикванията.
“Цветето” се чуди, поддава се на конфузната ситуация да мисли в “настояще тревожно” и “настоящо предчуствено” време. Това е специално времетраене на женската мисъл, която удивително всекидневно измисля нови времена, само в италианската граматика има повече въображение. Тик – так, тик – так махалото на часовника в коридора я приспива.
През нощта, тя протяга ръце, но е сама в леглото. Обличайки тънък халат, пристъпва тихо към хола и вижда градинаря, който пише смс на телефона. Часът е два и половина сутринта. На въпроса, защо си тук, не ти ли си спи, но кого пишеш толкова късно, …отговор няма, но там е смутеното и изненадано лице на един мъж хванат в крачка

chata con  nuovo fioreЧаст 3
 На следващият ден, “градинаря” го няма. “Цветето” звъни ли звъни, а отговор няма. След седмица се появява и заявява, че е бил командировка. “Цветето” вече започва да се съмнява, понеже го е видяла преди две вечери на улицата, но е била в трамвая и му е позвънила, а той виждайки търсещият номер, изключва звука на телефона, прибира го в джоба си и продължава да крачи по булеварда.
“Цветето” се чувства зле, един човек й отстъпва място да седне, чувства как потъва и как света я засипва в тъмната пропаст. Между две камъчета вижда блясък и това е нейното собствено дихание, все още е жива. “Тук съм”, казва си “Цветето”, ще се справя.
Вечерта се прибира и в пощенската си кутия в майл.бг вижда писмо от неизвестен потребител. Отваря го и отново усеща онази пропаст, която с една мила ръка я връща в бездната на тъмното прозрение. Вкусът е скърцащ, като да гризеш стипчивото тяло на есенно узряла дюля. В писмото друго умно “Цвете” от “градинката” й съобщава, че той е само “нейн” и да не е посмяла да разделя баща от децата му. Как те имали нужда от него, как света е друг без родителската подкрепа и как може да живее с мисълта, че е унищожила едно хубаво семейство.
“Цвете” се рони, като измръзнал храст през пролетта. Листенцата падат и изтръпнали молят земята за пощада.

gradinoFin
А в това време “градинаря”, е в “градинката” и избира. Не може да бъде открит, не може да чуете гласа му, той няма нищо общо с онази “лудата”, която го гони и тормози, или с другата “откачена”, която го преследва и не зачита неговата свобода.
Вчера беше “Цветето”. Утре може да си ти.

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *