Годеч

“Мед, кашкавал и изкуство
Защо нарекох материала си така? Защото, е свързан с едно пътуване до Годеч, за което искам да ви разкажа сега. На крачка разстояние от София, по – точно 50 км. северо – запад като излезете от околовръстното в посока Костинброд, продължавате по пътя за Монтана. Самото градче се намира в полите на Берковската планина. През сърцето на Годеч
минава река Нишава. Хората тук са широко скроени, балканджии, гостоприемни.
Квартира лесно може да се намери, има няколко добри ресторантчета, както и задължителната музика на живо. Ако решите да останете за нощувка, се пригответе за студена нощ, добре е да сте си взели поне една топла дреха, независимо, че през деня е близо 40гр. нощем е много студено. Звездите са близко, балкана е до вас, романтика и истински релакс от натовареното ежедневие. На сутринта имате две
възможности или да поемете обратно към „големият мравуняк” или да се
закопаете още по надълбоко в планината. На запад от Годеч в посока планината Видлич, ви очакват малки живописни селца, носещи в себе си отпечатък от онова отдавна отминало
време. Дървени капаци по прозорците на къщите, цъфнали мушката и много билки в градинките. Някоя старица в черно, седнала на прага на двора и плете нещо, на близо едно магаре и няколко гъски са единствените живинки в тази запусната картина. Можете да си купите балкански мед или истински селски кашкавал, с такъв вкус и аромат който веднага ще се запечата във съзнанието ви, като нещо неделимо от тази пъстра
лятна атмосфера. В едно такова малко селце Комщица, се намира
родната къща на една от най – ярките творци в българското изкуство, а именно Васка Емануилова. Може би точно тази планина я е вдъхновила за нейното невероятно богато
творчество. Почти всяка малка къщичка е превърната в ателие на някой артист, разбирайте художник, скулптор, писател. Зимата когато падне първата скреж, и се запалят няколко
десетки печки и въздухът за ухае на прясно стопена борова смола, и пийнеш топъл чай си казваш, че това е рая. А лятото, когато сред жуженето на многобройните пчели, на
сянка под старата лоза, на глътка сливовица и салата от ряпа, разбираш, че рая е многолик. Тук и аз се вдъхнових да пиша, някак си те досърбяват пръстите и неусетно хващаш
молива, бягаш по листите и се чувстваш жив, по жив от всякога.”
 Пп.Искра, привет!
Понеже ти обещах, ето какво измислих. Така между плочки,
моноблокове, смесители за вода, разправии със сервитьорки,
клиенти, един два хороскопа,…се върнах в Годеч. Много
ми липсва онзи край, голямо великолепие. Там е времето за
любов. Виж дали ще ти допадне и какво се налага да се коригира. Това е от мен за сега.
Поздрави
Диляна 08.07.2007 Русе