Годеч

комщица

“Мед, кашкавал и изкуство.

Защо нарекох материала си така? Защото, е свързан с едно пътуване до Годеч, за което искам да ви разкажа сега. На крачка разстояние от София, по – точно 50 км. Северозапад, като излезете от околовръстното в посока Костинброд, продължавате по пътя за Монтана. Самото градче се намира в полите на Берковската планина. През сърцето на Годеч

минава река Нишава. Хората тук са широко скроени, балканджии, гостоприемни.

Квартира лесно може да се намери, има няколко добри ресторантчета, както и задължителната музика на живо. Ако решите да останете за нощувка, се пригответе за студена нощ, добре е да сте си взели поне една топла дреха, независимо, че през деня е близо 40гр. нощем е много студено. Звездите са близко, балкана е до вас, романтика и истински релакс от натовареното ежедневие. На сутринта имате две възможности или да поемете обратно към „големият мравуняк” или да се закопаете още по надълбоко в планината. На запад от Годеч в посока планината Видлич, ви очакват малки живописни селца, носещи в себе си отпечатък от онова отдавна отминало време. Дървени капаци по прозорците на къщите, цъфнали мушката и много билки в градинките. Някоя старица в черно, седнала на прага на двора и плете нещо, на близо едно магаре и няколко гъски са единствените живинки в тази запусната картина. Можете да си купите балкански мед или истински селски кашкавал, с такъв вкус и аромат, който веднага ще се запечата в съзнанието ви като нещо неделимо от тази пъстра лятна атмосфера. В едно такова малко селце Комщица, се намира родната къща на една от най – ярките творци в българското изкуство, а именно Васка Емануилова. Може би точно тази планина я е вдъхновила за нейното невероятно богато творчество. Почти всяка малка къщичка е превърната в ателие на някой артист, разбирайте художник, скулптор, писател. Зимата когато падне първата скреж, и се запалят няколко

десетки печки и въздухът за ухае на прясно стопена борова смола, и пийнеш топъл чай си казваш, че това е рая. А лятото, когато сред жуженето на многобройните пчели, на сянка под старата лоза, на глътка сливовица и салата от ряпа, разбираш, че раят е многолик. Тук и аз се вдъхнових да пиша, някак си те досърбяват пръстите и неусетно хващаш молива, бягаш по листите и се чувстваш жив, по жив от всякога.“

Пп.Искра, привет!

Понеже ти обещах да пиша за туризъм, ето какво измислих. Така между плочки,

моноблокове, смесители за вода, разправии със сервитьорки,

клиенти, един два хороскопа,…се върнах в Годеч. Много

ми липсва онзи край, голямо великолепие. Там е времето за

любов. Виж дали ще ти допадне и какво се налага да се коригира. Това е от мен за сега.

Поздрави

Диляна 08.07.2007 Русе

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *