Истанбул втора част

wikimedia.org, istanbul

Големите джамии ни очакваха със своята хладина и сенчести навеси. Огромният поток от туристи влизащи без да се поклонят, за тях това е поредният туристически обект. Скромно седнали в страни местни жители, тихо очакват поредната молитва.
Тичащи малки деца, които си измиват крачетата, повтаряйки движенията на възрастните. Мраморните плочи в двора отблъскват звука на стъпките влизащи и събуващи се на входа, а после потъвайки в меките килими се изгубват в дълбините на каменното здание.
Широка и разлята тълпа от движещи се хора за миг спира да диша, носи се песенна молитва. Четирите високи минарета са рамка на небето и макар в малък отрязък да се виждат.
Бързо движещи се облаци, височината се определя от специфичния знак на върха на самите кули – сърце олицетворяващо божествената любов. Като лента на черно бял късометражен филм пред очите на обектива се редят хора, които изпълняват завета на корана дословно, стъпка по стъпка. Жените са в черно от глава до пети, а има такива, които са “средно” консервативни, те забулват само лицата си и носят къси палтенца. Има и такива, които ходят с открити и някой не пречи на другия да живее своята религия, да бъде герой в собствената си приказка, така както му диктува сърцето. Това бе един вълшебен следобед в Ieny Cami /Йени Ками/, защото преди това дълго и изморително разглеждахме забележителности от стария Константинопол и Цариград имахме нужда от глътка вода и покой.
В Истанбул се виждат пет пласта история, много артефакти, богати музеи, от там започва неколкочасовият преход, през който минахме и през едно от най-старите медресета (духовно училище), триумфалната арка, крепостната стена на Константинопол, и разбира се внушителният султанският дворец Topcapi palace.
Огромните султански сараи, пълни с толкова красота и изящество, безброй музеи на съдове, оръжие, картини, бижута и най – красивият шлифован диамант в света. /The Spoonseller’s Diamond/. Нашият сладкодумен екскурзовод Мустафа нито за миг не престана да разказва за живота на султана, за обичаите, възпитанието, начина на хранене и обличане, както и за структурата в държавното управление, влизайки в подробности за ролята на великия везир, който е ръководил дивана, /министерският съвет/. Говореше ни много и за задкулисните машинации, както и за борбата кой да управлява империята. Султана и майката на султана са строили джамии, толкова са много в цяла Турция, че приблизително на 80 човека се полага по една джамия. Вечерта, потеглихме на нощна разходка из Истанбул. Минаваме и край хотела, в който Агата Кристи е живяла със съпруга си Макс Малоун /археолог/ и именно тук сътворила едни от най – хубавите си произведения. И до ден днешен се пази стаята й изпълнена с писателство вдъхновение. Насочили сме се към една от най – високите точки на Истанбул, там където е живял и творил Пиер Лоти френският писател, който се влюбил в една от султанските наложници. Заради тази любов тя била освободена от харема, отдали се двамата влюбени един на друг, но тя била от знатен род, а той не можел да й осигури живота, на който била свикнала. Така тя се върнала в харема, а той останал там на хълма все така влюбен в нея и в богатството на турската душевност.
Гледката към Златният Рог, както и многото кораби дремещи в нощният Босфор е наситило въздуха с много романтика. Дори късно през нощта никой не спи, навсякъде е пълно с хора, и тук пред старата къща на поета като че ли стрелките на часовника се изправиха и бясно забягаха към миналото, а желязната порта отвори за нас един нов свят, на ръждясала любов, турско кафе и тракаща броеница.
На сутринта с ферибот, потеглихме към третия от Принцовите острови, точно този който е роден дом на писателят Орхан Памук, носителят на нобелова награда за литература.
В истанбулските книжарници видях, книгата му “Зима”, може би скоро ще я прочета у дома. А островите са били гръцки, архитектурата тук е отново смес от европейски и азиатски елементи. Шарени здания с големи веранди, примамващи за прочутия следобеден чай с кедрови ядки. В църквата св. Никола, и аязмото св. Петка, влязохме за сутрешната неделна литургия. Запалих свещ и си пожелах да се върна пак тук и от брега да гледам мъгливият вход към континента Азия. Обещаха ми един писателски уикенд в близко бъдеще, кой знае може да ми дойде муза и за цяла истанбулска сага. Вероятно е дошъл момента да се приготвите и вие за път. Изберете Истанбул, там е написана първата страница от приказките за 1001 нощ.

Автор: Диляна Иванова

This entry was posted in Литература and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *