Истанбул втора част

wikimedia.org, istanbul

Големите джамии ни очакваха със своята хладина и сенчести навеси. Огромният поток от туристи влизащи без да се поклонят, за тях това е поредният туристически обект. Скромно седнали в страни местни жители, тихо очакват поредната молитва.
Тичащи малки деца, които си измиват крачетата, повтаряйки движенията на възрастните. Мраморните плочи в двора отблъскват звука на стъпките влизащи и събуващи се на входа, а после потъвайки в меките килими се изгубват в дълбините на каменното здание.
Широка и разлята тълпа от движещи се хора за миг спира да диша, носи се песенна молитва. Четирите високи минарета са рамка на небето. Бързо движещи се облаци. Специфичен знак на върха на самите кули – сърце олицетворяващо божествената любов.

Като лента на черно-бял късометражен филм пред очите на обектива се редят хора, които изпълняват завета на корана дословно, стъпка по стъпка. Жените са в черно от глава до пети, а има такива, които са “средно” консервативни, те забулват само лицата си и носят къси палтенца. Има и такива, които изобщо не се забулват и някой не пречи на другия да живее своята религия, така както му диктува сърцето. Това бе един вълшебен следобед в Ieny Cami /Йени Ками/, защото преди това дълго и изморително разглеждахме забележителности от стария Константинопол и Цариград имахме нужда от глътка вода и покой.

В Истанбул се виждат пет пласта история, много артефакти, богати музеи. От там започва неколкочасовият преход, през който минах и през едно от най-старите медресета (духовно училище), триумфалната арка, крепостната стена на Константинопол, и разбира се внушителният султанският дворец Топ капи (Topcapi palace).
Огромните султански сараи, пълни с толкова красота и изящество, безброй музеи на съдове, оръжие, картини, бижута и най – красивият шлифован диамант в света. /The Spoonseller’s Diamond/.

Нашият сладкодумен екскурзовод Мустафа нито за миг не престана да разказва за живота на султана, за обичаите, възпитанието, начина на хранене и обличане, както и за структурата в държавното управление, влизайки в подробности за ролята на великия везир, който е ръководил дивана/министерският съвет/. Говореше ни много и за задкулисните машинации, както и за борбата кой да управлява империята. Султана и майката на султана са строили много джамии в цяла Турция, като приблизително на 80 човека се полага по една джамия.

Вечерта, потеглихме на нощна разходка из Истанбул. Минаваме и край хотела, в който Агата Кристи е живяла със съпруга си Макс Малоун /археолог/ и именно тук е сътворила едни от най – хубавите си произведения. И до ден днешен се пази стаята й изпълнена с писателство вдъхновение.

Посетих и една от най – високите точки на Истанбул, там където е живял и творил Пиер Лоти френският писател, който се влюбил в една от султанските наложници. Заради тази любов тя била освободена от харема. Отдали се двамата влюбени един на друг, но тя била от знатен род, а той не можел да й осигури живота, на който била свикнала. Така тя се върнала в харема, а той останал там на хълма, сам, но все така влюбен в нея и в богатството на турската душевност. Гледката към Златният Рог, както и многото кораби дремещи в нощният Босфор е наситило въздуха с много романтика. Дори късно през нощта никой не спи, навсякъде е пълно с хора, и тук пред старата къща на поета като че ли стрелките на часовника се обръщат и бясно политат към миналото, а желязната порта отвори за мен един нов свят – на ръждясала любов, турско кафе и тракаща броеница.

На сутринта с ферибот, потеглихме към третия от Принцовите острови, точно този, който е роден дом на писателят Орхан Памук, носителят на нобелова награда за литература. В истанбулските книжарници видях, книгата му “Зима”, може би скоро ще я прочета у дома.

А островите са били гръцки, архитектурата тук е отново смес от европейски и азиатски елементи. Шарени здания с големи веранди, примамващи за прочутия следобеден чай с кедрови ядки. В църквата св. Никола, и аязмото св. Петка, влязохме за сутрешната неделна литургия. Запалих свещ и си пожелах да се върна пак тук и от брега да гледам мъгливият вход към континента Азия. Обещаха ми един писателски уикенд в близко бъдеще, кой знае може да ми дойде муза и за цяла истанбулска сага. Вероятно е дошъл момента да се приготвите и вие за път. Изберете Истанбул, там е написана първата страница от приказките за 1001 нощ.

Автор: Диляна Иванова, сп. “Седмицата”, 2005г. Всички права запазени.

This entry was posted in Литература and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Коментар