it’s time for love…

Никой няма да знае колко копчета има ризата ти,

защото аз ги скъсах със зъби.

За да не може друга женска ръка да вижда,

сърцето ти изпълнено с музика.

 

Казваш, болят те очите?

Може би от взиране на свещтна светлина в моите мисли.

И тежат, пустите очи пак натежават, да не би да е четири?

О, да проклетият часовник ми казва: Време за любов!

 

Мразя четвъртия час от деня и четвъртия час от нощта

Програмирал си ме, точно тогава да мисля за теб.

В четири се завъртам като в танц на дервиши

и няма измъкване от дяволският циферблат.

 

Дори да те събличат други женски ръце,

няма да можеш да се пазиш от студа на лъжите.

Всеки път ще си спомняш че копчетата са в моите ръце,

че при мен ти е топло и дори да вали

ще стоя на малката пътечка която ти ми направи.

 

Вървиш към мен, знаейки че аз съм твоят храм,

вървя към теб знаейки че ти си мойта голгота.

И всеки път идваш за да зашивам сърцето ти,

и всеки път молиш да дам първа помощ на пулса ти с устни!

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *