Спомените на Джон О’Конъл

Спомените на Джон О’Конъл

автор: Диляна Иванова

Впуснете се заедно с героя на всички времена във вълнуващо първо приключение.

Джон изведнъж се събуди, протегна се и погледна в леглото до себе си, а там две ръце, аромат на мускус и евтини цигари.

Това не е жена ми, а някаква непозната…“ – след което окончателно се разсъни седна в леглото и пак погледна до себе си. Стрес, крясък и бягство от стаята. Увития чаршаф са вееше като бяло знаме около тялото. Вземайки телефона той излезе от къщата. На лицето му се четеш ужаса от преживения шок от събуждането.

„Какво да правя, какво да предприема? Какво се правеше в тези случай?“ На времето в университета изкара задължителния курс за първа помощ, но никога не бе попадал в ситуация да оказва помощ на някого. На него обаче сега му трябваше помощ. Вече дишаше по-леко, но само за миг си спомни всичко и пак го връхлетя тревогата от въпроса, ако тази жена в стаята му не е собствената му съпруга, тогава коя е тя по дяволите и къде е Джени. Да тя е малка и мургава, с прекрасни смолисти коси. Меката част на дланите й беше пухкава и топла. Джон обичаше да заспива на верандата докато Джени досадно бърбореше и го галеше по главата. Вече реши какво ще направи, но първо му трябваха дрехи, трябваше да се облече и да отиде до офиса. Там ще може да размисли, да се обади на Питър и да си изясни случая. Но как да си вземе дрехите, не искаше да влиза отново в къщата.

Колата, в колата е спортния ми екип. Днес играх голф с онзи пуфтящия тексасец, подписването на сделката е другия четвъртък. Трябва да издържа още няколко дни, и утре на вечеря у дома. Джени ще приготви от онези вкусни ордьоври… „Джени! Къде е Джени?“

Обличайки спортните гащета, усети бодеж в гърба. Нещо тънко и студено го прободе. Успя само да си поеме дъх и вече нищо не усещаше. От неприятния сън го изкара миризмата на китайски ориз с бамбукови пръчици и някаква специфична подправка. С такава подправка правят ориза само в Ханой в един ресторант край река Хог До. А собственика неговия стар приятел мастер Хюи му го носеше специално в мисията. Джон внимателно отвори очи, тихата слънчева светлина се процеждаше през нежни воали висящи от тавана предпазващи от насекоми. Облиза устните си, парещото гърло го накара да се закашля. А от дъното на стаята тих женски глас поздрави с добро утро.

– Как спахте сър Джон? – и с тихи стъпки излезе от стаята, а след секунда връхлетя мастер Хюи и усмихнато, каза :

– Е, приятелю, добре си се завърнал, от кога те чакам!

– Хюи, какво става защо нищо не си спомням, кой ден е днес?

Джон се опита да се надигне от възглавницата, завъртя рязко глава към нощното шкафче. Часовника показваше осем сутринта, но датата не съвпадаше. С питащ поглед към Хюи очакваше отговор.

– Бил си в голф клуба, стоял си на бара и си заспал внезапно. Обадиха ми се и аз дойдох да те прибера. Не си се събуждал вече шести ден. Добре ли си, чувстваш ли някаква болка?

– Бях на масаж, при терапевта, който ти ми препоръча. Не си спомням да съм бил в Голф клуба. Нищо не разбирам, трябва да е станала някаква грешка, а къде е Джени? Тя, трябва да знае какво се е случило. – И Джон поиска телефон да се обади у дома си.

– Ти не си женен Джон или поне, аз не знам за това. Кое е това момиче за което бълнуваше няколко дни? – мастер Хюи повика помощника си и му даде нареждания. Дадоха на Джон да пие някакви билки и след като той заспа излезе от стаята. Реши да се свърже, с Хуанг Сю и да разбере как е протекъл регресивния масаж на който Джон се е подложил. Когато се обади на терапевта, беше вече обяд и реши преди да излезе, да обядва. Досадните мухи прииждаха на групи, атакувайки в определен ред  с  тактически указания. Човек не може спокойно да обядва, защото насекомите бяха привлечени от приятния аромат на ханойския ориз, произведен в неговото родно селце. Там в полите на планината Монсин той имаше плантация и баща му се надяваше един ден да поеме неговия бизнес, но Хюи предпочете да учи. И не без усилие и помощ от страна на майка си замина в Лондон и завърши търговия. Бяха хубави години, после завъртя бизнес. Ориза на баща му започна да пътува към Европа, а семейната плантация се разрасна. Всичко беше наред, и изведнъж се появи О’Конъл. Много странно име, но и странен човек като че все търси нещо. С бистри като планински кристал очи, пронизващи дълбоко, имаш усещането, че разбира всичко за теб. Преди да поеме службата тук е бил в Мароко и в Египет, два месеца е работил в Багдад. И навсякъде е търсил невъзможното. В Мароко е търсил стар коран, който е бил лично написан от пророка, в Египет е участвал в експедицията на д-р Макс Постъпович, от Оксфордския университет. Лично е работил рамо до рамо с наетите работници, за да може той пръв да отвори врата на гробницата на богинята Майка на Нил. От древния Вавилон са го отзовали, защото голям скорпион го е пронизал с отровата си. Наложило се спешно да се върне за лечение във Вашингтон. След няколкото месеца почивка, търсещия приключения Джон О’Конъл пристигна в страната на индигото, с едничката цел да замести пенсиониралия се Филип Строу.

Работата на чиновника, въобще не му бе по вкуса и Джон прекарваше една трета от времето си в офиса, а две трети в среща с непознатия за него свят. И когато няколко месеца, по – късно имаше възможност да се запознае по-отблизо с американеца управляващ консулската и визова служба в Ханой, мастер Хюи вече знаеше достатъчно за ловкия стрелец и следотърсач на изчезнали цивилизации. И когато племенничката му искаше да избяга в Калифорния при мъжа си, Хюи отиде в офиса и го помоли за помощ. Всичко се уреди, и две години по-късно те бяха неразделни приятели. А сега това положение го тревожеше и не му даваше мира, умори се да мисли и реши да действа. Облече се и отиде да поговори с хората които са видели Джон О’Kонъл за последно в петък.

Първо мина през офиса на консулството, да успокои секретарката. Реши да не казва какво точно се е случило, докато Джон не се възстанови напълно. Размишлявайки за интереса и тръпката към новото и непознатото, стигна до извода, че вероятно там е разковничето, всички западняци да се увличат по тия източни щуротии. Да стават будисти, да изучават основите на източната философия, а тя включва карма, прераждане.  Когато един мозък не е подготвен психически и физически, той не може да приеме, не може да преодолее шока от едно възвръщане към минали инкарнации. Така както за човек от изток е трудно да приеме, начина на живот и мислене на западните култури. Така и човек израсъл в друга среда не може да разбере магията на сламените шапчици. Мнение на Хюи беше, че камъка си тежи на мястото и не бива да се смесват нещата. Обаче Джон искаше да опита от всичко и ето го резултата. Ако наистина проблема беше в това, ето защо той очаква съпругата си Джени или Джини, да влезе през врата и да попита : „Скъпи, чая с мляко ли го искаш?“.

Срещата с Хуанг Сю само потвърди съмненията му. Сега нищо друго не можеше да се направи, освен Джон да преживее всичко отначало за да може да изчисти всички спомени. Да се подреди живота му, какъвто си е бил винаги. И този път никой не бива да ги прекъсва, защото докато е протичал сеанса в четвъртък и Джон е бил под хипноза, една птица е влязла в кабинета. Летейки на пред, назад и удряйки се в стените, предизвикала суматоха и докато прислугата я улови, Джон се събудил. Уверил всички, че е добре и после си тръгнал, а след това собственика на бара се обади на Хюи да го вземе от клуба, защото неговия ирландски приятел не се чувствал добре. И след тези размисли, си обеща да не позволи на Джон О’Конъл да се подлага на такива разтърсващи живота събития. И без това новата вълна бежанци от горното поречие на река Съз ър Минг бяга от войниците за освобождение. Малки терористични групировки, бродеха в страната и безпокояха мирното население. Дълги опашки пред консулството очакваха мистър О’Конъл да ги погледне строго и да попита: „А защо искате да се преселите в Монтана? Имате роднини там?

Да подписва документи това е работата на консула, а като свърши работното време да седнат в градината и да изиграят поредната партия шах мат. В края на последния изписан ред в дебелата книга, мастер Хюи даде нареждане, никой да не го безпокой и се отдаде на молитва. Чрез медитация, ще помоли духовете да простят на приятеля му невежеството и самоувереността на американците с ирландска кръв. Обгърнат в мъгла от запалени пръчици, с едно „Аум“ забрави за днешния ден. 29.08.2004 @ 14:47:38 /автор:Диляна Иванова- Mistral/ hulite.net

This entry was posted in музика and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *