Пабло Неруда – “Сбогуване”/Farewell/

Πάμπλο Νερούδα, Farewell

1
Μεσ’από το δικό σου βάθος, και γονατισμένο,
ένα παιδί, θλιμμένο όπως εγώ, μας βλέπει.
Απ’τη ζωή αυτή που στις φλέβες του θα καίει
θα ‘πρεπε να δεθούνε οι ζωές μας.
Μέσα απ΄τα χέρια αυτά, παιδιά των χεριών σου,
θα ‘πρεπε να σκοτώσουν τα δικά μου χέρια.
Απ’ τα ανοιχτά του μάτια μες στη γη
θα δω δάκρυα στα δικά σου κάποια μέρα.
2

Εγώ δεν το θέλω, Αγαπημένη
Για να μην τίποτα μας δένει
μη μας ενώνει τίποτα.
Ούτε η λέξη που αρωμάτισε το στόμα σου,
ούτε αυτό που δεν είπανε οι λέξεις.
Ούτε του έρωτα η γιορτή που εμείς δεν είχαμε,
ούτε οι λυγμοί σου δίπλα στο παράθυρο.
3

( Αγαπώ των ναυτικών των έρωτα
που φιλάνε και παν.
Αφήνουν μονάχα μια υπόσχεση
και πια δε γυρνάν.
Σε κάθε λιμάνι κάποια τους προσμένει:
οι ναυτικοί φιλάνε και παν.
Μια νύχτα πλαγιάζουνε με τη θανή τους
σε στρώμα της θαλάσσης τα νερά)

4

Τον έρωτα αγαπώ που μοιράζεται
σε φιλιά, στρώμα, ψωμί.
Έρωτας που μπορεί να είναι αιώνιος
και μπορεί να κρατάει μια στιγμή.
Έρωτας που ζητάει να λευτερώνεται
για να μπορεί να ξαναερωτευτεί.
Έρωτας θεοποιημένιος που έρχεται.
Και θεοποιημένος θα ξαναχαθεί.
5

Πια δεν θα χαίρονται τα μάτια μου στα μάτια σου,
πια δεν θα γλυκαθεί ο πόνος μου μαζί σου.
Μα όπου και να πάω θα ‘χω τη ματιά σου
κι όπου βαδίσεις θα τον κουβαλάς τον πόνο μου.
Ήμουν δικός σου, δική μου εσύ. Θα είσαι αυτού που σ’ αγαπά,
αυτού που κόβει στο κηπάκι σου ό,τι εγώ έχω σπείρει.
Εγώ φεύγω. Είμαι θλιμμένος μα πάντα είμαι θλιμμένος.
Έρχομαι από τα χέρια σου. Δεν ξέρω για που πάω.
… Απ’ την καρδιά σου μου λέει αντίο ένα παιδί.
Κι εγώ του λέω αντίο.

Crepusculario 1923

========================

Пабло Неруда – Farewell (сбогуване)

1
На коленичело от твоята утроба,
едно дете печално като мен ни гледа.
В живота, запламтял на младите му вени,
ще се стреми животът ни да се закотви.
За тез ръчици, дъщери на твоите ръце,
ще се стремят ръцете мои да надвиват.
И през очите му, разкрити на земята,
един ден в твоите очи сълзи ще видя.

2
Не искам аз това дете, Любима!
За да не ни закотвя нищо,
нека нищо не ни свързва.
Ни думата, ухаеща на твойте усни,
ни туй, което думите не изразиха.
Ни празника на любовта неотпразнуван,
ни до прозореца дълбоките ти вопли.

 

3
(Обичам обичта на смелите моряци:
целуват и си заминават те.
Едничко обещание оставят
и не дохождат втори път.
Една жена на всеки пристан чака,
целуват и си заминават те.
И в някоя безлунна нощ в леглото на морето
си лягат със смъртта).
4
Обичам обичта, която се поделя
на хляб, целувки и легло.
Любов, която може да е вечна
и може да е само миг.
Любов, която иска да е волна
със нова воля за любов.
Боготворена и когато тя се приближава,
боготворена и когато си отива тя.
5
Не се омайват вече моите очи в очите твои,
не се успокоява вече с тебе мойта скръб.
Но накъдето и да ида аз, ще нося твоя поглед
и накъдето и да идеш ти ще носиш мойта скръб.
Бях твой, бе моя. После? Заедно завихме
по пътя, откъдето мина любовта.
Бях твой, бе моя. Ти ще си на този, който те обича
и ще бере в градината посятото от мен.
Отивам си. Печален съм; но винаги съм бил печален.
От твоите прегръдки ида. Накъде – незнам.
…От твоето сърце едно дете ми казва сбогом.
И нему сбогом казвам аз.

 

This entry was posted in Поезия. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *