по реката/on the river/

студен мрак
тръпна
кристални пръсти по вените
няма кръв

бях щастлива
чаках те
смутен праг
престани
пропилени дни
безразборни чувства

не
няма те
речен бъртвеж ме разсйва
глухо проскърцват зъбите
като весла разсипващи пясъчна вода
ме заваля скрежен дъжд

мокро е
рисувам тъжни думи по стените
бродирам върху кожата твоя номер
1…2…3….
няма за забравям вече номера

ще звънна после
преди да заспя в сухото легло
пия касис
1,2,3…
унасям се
обич моя
дали ме чакаш още на нашият бряг?

23.09.2007 @ 06:18:50

автор: Диляна Иванова

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *