„От олтара до разпятието”

Преди година, една русенска поетеса направи премиера на своята стихосбира в няколко града на стрната, и аз имах удоволствието да я чуя на русенска сцена. По молба на администратора на сайта Хулите/hulite.net/ Найден Найденов, направих кратко представяне на събитието, както за читателите на самия сайт, така и за аудиторията за Slovesa.net с главен редактор: Мартин Митов

Найден Найденов, хулитеНа 20 февруари в Русе беше представена стихосбирката на русенската поетеса Руслина Александрова. Събитието се проведе в камерната зала на Драматичен театър „Сава Огнянов”.

Книгата носи името: „От олтара до разпятието”, издание е на Сдружение „Словото” и е с твърди корици, луксозно и красиво оформена.

Стиховете са разделени на части, като всяка от тях беше представена в рецитала с по няколко произведения.

Цялата в червено и окъпана в светлина, на сцената стоеше една жена поглъщаща погледа и също като стиховете си за момента, тя бе: „Така притихнала не ме е виждал никой…”. докато не започна да рецитира.

Признанието й за любовта, за него и нея, те оставят без дъх и самият рецитал с плътният женствен тембър ме пренесоха в друго измерение на изкуството наречено живот.

Артистизмът на поетесата и участието на сестра й, актрисата Антония Николова, се превърнаха в истински спектакъл на фона на авторските творби на даровита русенска художничка.

Не успях да се разсея нито за миг, дори за едно вдишване, защото Жената в червено е като фокусна точка и привлича, завладява и така спокойно ти казва: „Не чакам! Не моля! Не искам…” или „…просто ”Обичам те!”

Бих опитала с много думи да я опиша, с много цвят да я нарисувам, но вие се докоснете до черните редове в тази бяла книга.

Дълго време след финалният стих, приемаше поздрави, цветя, раздаваше автографи… и разпродаде душата си, но в нея има още и любов, и звук и харизма.

На срещата имаше присъствие от сайта HuLite.net в който авторката публикува новите си неща.

Преди разсъмване си спомних за нейният въпрос: „И какви ли сънища банални ще засънуваме блажено подир свещите?”.

Не, няма да спим, а ако заспим няма да сънуваме! Защото всеки присъстващ извървя пътя от олтара та чак до разпятието и няма да губим време, защото: „Единствено живелият умира!”.

Вземам пламък от извора на нейната любов и запалвам свещ.

Тръгнах си от тази поетична вечер:

„…по пътеката мъдра

        Към

                себе си… ”

Пожелавам ви, приятни мигове с тази борбена, но толкова женствена поезия.

Диляна Иванова, Русе

 

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *