Сляпо

ще те разкъсам с влажни устни
ръцете ти ще капят като мед
потъваш в лоното на мойта
женска истина
като лодка намерила
своя влюбен кей
изпиши по мен вълна
крайбрежна
да падне времето в несвяст
в миг сълза от лятото горещото
ще капна като есен зряла
а ти изпий я както пиеш мен
като нежен лист докоснал вятъра
обвий с косите ми колоните на храм
разлюлени в нежен танц
взимам си минутките сляпа любов
ще запазя вкуса ти сладкия
скрила в шепи потния дъх
и все така гладна и жадна за теб
тръгвам безсрамна и чиста

П.С. Грях ли е любовта

автор: Melpomeni, 16.08.2004 @ 15:46:44, hulite.net

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *