Соколският манастир

Духът ми жаден за пътешествия това лято ме отведе и до Соколският манастир. Пътя върви заедно с малък поток, минава покрай Етъра и неговите майстори застанали до сами занаятчийските си дюкянчета, предлагайки разноцветна стока на бъбривата тълпа от туристи. След тази оживена картина се насочихме към манастира. В двора ме привлече сянката на вековен бял бор, посаден през 1832г., една година преди построяването на самият манастир.  Синята църква е украсена с богата живопис от поп Павел Зограф и неговият син Николай. Основателят на манастира Йосиф Соколски се заема с нелеката задача да превърне манастира в училище и за целта привлича Неофит Бозвели. Наред с просветната дейност тук се разгаря и бунтовен плам. На видно място в манастира е построена чешма с осем чучура,  от майстор Кольо Фичето, в прослава на обесените осем четници. А в по – късни години тук се е събрала четата на Цанко Дюстабанов за да изпълни докарай клетвените слова на априлците: “Свобода или смърт”.` Сега манастира е подходящо място за отдих. Има музейна сбирка, красиви иконостаси, места пропити с история и болка. Хотелският комплекс разполага с удобни стаи, с изглед към китната градина или към красивия Балкан. Бистрият смях на група деца наруши съня на гората, отеквайки по върховете на средна стара планина.. Не ми се тръгваше от това красиво и спокойно кътче към забързаният свят. Лекият вятър похлопваше дървените капаци на манастирските прозорци, а едно бяло перденце закачливо ми помята за сбогом. Така небрежно този ден надникнах в миналото и продължих да пързалям химикала по малките листи.