Стокхолм/Stockholm/

Отново вода, отново много мостове, но този път ще ви поканя в Стокхолм. Градът свързващ езеро Меларен с Балтийско море се е разраснал толкова до толкова много, та обхваща 14 острова и с пълна сила заслужава да го наричат Северната Венеция.

Навсякъде всичко е много русо, синеоко и с интерес разглежда екзотичното ти излъчване. Почти на всяка крачка ме питат, от къде съм- “нека да отгатна”. И се започва изреждане на всички руски републики, включително и измислени, но не успяват на познаят. Вадя снимки от България и казвам, ето тук съм родена. Всички възкликват: “О, бяло вино!”. Добре познатото ни бяло вино, е на почит тук, както и Черно море.

В Швеция е студено и затова преди да тръгнете проверете прогнозата за времето. Облечете се добре и в светли тонове, всяка дреха колкото и модна да е тя и колкото и скъпа да е, в черен цвят предизвиква съжаление, защото това е траурен цвят.

Нощният живот е на ниво, бях с група студенти и се влачихме цяла нощ по разни нощни клубове с музика техно и прогресив, хубаво си е, но за непривикнали като мен на динамичен нощен живот, си е натоварване и си отспах в самолета.

Града е голям, историческите забележителности са разпръснати и е трудно да се ориентирате сами, така че най – добре като за първо посещение да сте с туристическа група. В хотелите предлагат круизи с автобус, малко пътешествие до островите и парламента, двореца на краля, смяната на стражите, кметството, евангелистката църква всичко това ще стане част от вашия маршрут. Екскурзиите са различни, вие сами избирате вашата посока и съответно на какъв език да ви обясняват как през 18 век е построена фондовата борса на Швеция. Лично аз отделих цели два дни в разглеждане и поръчване на копия от важни за моята работа книги от Кралската библиотека, която се води за най – богатата библиотека на скандинавският полуостров, но разбира се не забравяйте и да се забавлявате. Разходка из нощен Стокхолм си е незабравимо преживяване и аз с удоволствие бих се върнала отново там, но в значително по – топло време, белите нощи ме превличат, безкрайното светло е причина денят никога да не свършва. А край вас потропват усмихнати бели лица пиещи розов пунш, хапващи вкусни меденки и смях, много смях. Тук няма тъжни лица, може би северните хора са най –усмихнатите хора в света. Приемете една северна усмивка от мен, аз влизам в топлата кръчма, с ухание на риба и вино.