Тетевен

Teteven

Снимката е от интернет: гр.Тетевен в зимна нощ.

Тетевен- Дядовата ръкавичка

Тетевен е малко градче югоизточно от София. Ако влака ви е пристигнал на време в Червен бряг, може да вземете единствения автобус преди обяд или да останете немили недраги и да чакате следобедния. Естествено пътуването с личен автомобил е по – удобно, но няма да можете да се насладите на колорита на месните хора.

Тъй като наближава студентският празник, може да бъдете сигурни, че Тетевен е много подходящо място за вашата компания. На близо се намира с. Рибарица, най – дългото село в България. Множество семейни хотели, уютни ресторанти и шумни механи са открити за вас денонощно. Препоръчвам ви, семеен хотел “България” – стара сграда от началото на миналия век, реставрирана и запазила духа на онова отдавна отминало време. На разположение на гостите са всички удобства, за да се почувствате добре.

Между високи гори, в центъра на малка котловина е разположен Тетевен. Тук може да ловувате, да се отдадете на пешеходен туризъм или събиране на диви плодове и билки, а защо не и в търсене на подходящи обекти за фотографиране. Има и подходящи условие за любителите на зимните спортове. По р. Вит може да изпробвате своя риболовен късмет, а ако си падате по катеренето, стръмните склонове откриват незабравими изживявания.

Всъщност целият регион е овеян с могили от дълбоки времена. Римляни, славяни, траки и прабългари са оставили своя отпечатък и в музеите може да разгледате редица артефакти. През 16-17в. Градчето се разраства и се развиват множество занаяти, като това проличава от малките улички, цветни къщи, красиво орнаментирани фасади и изкусно оформени дворове с китни градинки.

Последният път когато бях в Тетевен си спомням, че валеше дъжд, а на сутринта всичко беше покрито с бял, пухкав сняг. Красотата и тишината са прегърнали заспалите къщи и само някой и друг самотен пушек от камина рисува красиви фигури по билото на Балкана, а замръзналата река Вит, носи големи ледени блокове. Незабравимо е усещането за спокойствие, и тук можете да получите желаните мигове самота за да се възстановите за седмичните задачи.

Автор: Диляна Иванова, за сп.”Седмицата”, през далечната 2006г.

This entry was posted in Литература, Пътеписи and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *