Просто стих/merely blank verse/

Днес не ми се пише за него.
Не искам да пиша и за себе си.
Този стих няма на никого да посветя,
Ще го оставя самичък, като хубав спомен.
Няма да му слагам куплет нито рима
Ще го оставя сам да си намести думите
Нека заприлича на не утъпкана снежна пътека
На малък пън край пътя
с издълбани имена и сърчица
Да му сложа ли цвят и музика?
По- добре да е само контури
като в книжка за оцветяване
Този стих разчита на бързината
с която ще го прочетеш.
На твоят смях и закачка.
Дай му живот, погали го!

This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *